Търсим готвач-програмист?
Крайно време е да се извиним с болшевишката визия за българския бизнесмен като чорбаджия-изедник
През последните дни представители на синдикати, работодатели, ръководещи и съпротива влязоха в спор за пазара на труда в България. Поводът са оферти към законопроекта за трудова подвижност, направени през последните 5 месеца от специфична работна група към кабинета на Валери Симеонов и импортиран от групите на „ Обединени патриоти “ и ГЕРБ. Предложенията улесняват достъпа на експерти от трети страни (извън Европейския съюз) до българския пазар на труда, в това число и синя карта.
Синдикатите и опозицията от Българска социалистическа партия настояват, че либерализирането на трудовия пазар е ненужно, защото можело посредством внезапно повдигане на заплатите безработни и работещи в чужбина българи да стартират работа в задъхващите се за фрагменти браншове като осведомителни технологии, туризъм и автомобилостроене.
Срещу тях работодатели и ръководещото болшинство застават с причините, че стопански дейните региони в България към този момент са покрай цялостна претовареност, а запасите за работна ръка в доста браншове са съвсем изчерпани.
Изходът – в Републиката на Платон
Изходът от този спор е доста елементарен и може да бъде открит в популярната книга на Платон – „ Републиката “, написана преди 2500 години. В нея Сократ разисква с разнообразни жители на Атина естеството на града-държава и по какъв начин той да действа по най-справедлив и ефикасен метод. В глава втора, Сократ декларира: „ Никой от нас не се ражда изцяло идентичен с другия, ами имаме друга природа и един става за една работа, различен за друга “. Ето за какво, гръцкият влъхва предлага всеки човек да работи единствено това, в което е най-хубав и най-талантлив.
Мислите на Сократ са съвършения отговор на въпросите и терзанията, повдигани от синдикатите и опозицията по отношение на либерализирането на българския пазар на труда и улеснението на достъпа на задгранични служащи до него. От тях излиза наяве, че търсещите си работа български психолози няма да станат IT инженери, каквито се търсят къде ли не у нас. Търсещите си работа български адвокати няма да станат готвачи; безработните финансисти и банкери няма да станат машинни инженери, нито ще заемат местата на хилядата изчезнали овчари.
Това е по този начин, тъй като всеки човек има неповторими гении, благоприятни условия, желания и стремежи. И е обидно освен за стопанската система като просвета, само че и за самите хора да бъдат обсъждани като френски ключове, които биха паснали на всяка гайка – каквото оферират съпротива и синдикати.
Работа има, служащи няма
Например, IT секторът предлага над 3 пъти по-висока работна заплата от междинното за страната. Лидери в бранша като някогашната „ Телерик “ и българският гейминг колос „ Imperia “ сътвориха частни учебни заведения за програмиране, където за своя лична сметка образоват хора от нулата. Но уви, хора за работа няма освен в София. В този най-модерен бизнес българските компании към този момент отхвърлят крупни поръчки, заради липса на фрагменти, от което губят както те, по този начин и българската стопанска система.
Много хора не знаят, само че ситуацията с готвачите е още по-тежко. Макар оплюването на родния туризъм и ресторантьорство да се трансформира в извратено наслаждение в обществените мрежи, действителността е, че множеството български заведения за хранене оферират качество на храната, продуктите и даже обслужване, което можем да забележим на малко места в Европа. В България няма да видите гръцкия сервитьор, който написа сметката на бележник и не е виждал касов бон в живота си (дежа вю от социализма). Няма я и суринамката с окапана блуза, подпираща разтърсената маса с капачки в центъра на Амстердам. Няма ги и наблъсканите с хора британски пъбове, където настаняват 8-членна компания на маса с размер на тава за печка „ Раховец “. Няма да се мъчите да говорите на италиански, единствено тъй като келнерът в Рим отхвърля да си поддържа връзка с вас на британски. По улеснение, комфорт и съответствие цена/качество българските заведения за хранене са може би най-хубавите в Европа. И тук стигаме до същия проблем – готвачите у нас свършиха. В София занаятчия готвач получава над 5000 лева чисто, а в курортите и регионалните градове – над 2000 лева Но даже при тези високи за страната заплати, фрагменти няма.
Защо от ден на ден вложители в автомобилостроенето търсят имоти в Северна България, покрай река Дунав за създаване на новите си фабрики? Не единствено поради евтиния воден превоз, само че и поради опцията да попълнят неналичието на работна ръка от Румъния и Сърбия! Защото и хора с благоприятни условия, познания и гений за машинни инженери към този момент няма в София, Пловдив и Стара Загора. Холдинг „ Загора “ търси 2000 инженери и техници и отхвърля поръчки за чужбина. Потенциалът на циганския етнос в тази част от страната е съвсем привършен. Например, над половината от работещите за колоса в автомобилостроенето „ Уилям Хюс “ в Пловдив са с ромски генезис. И се оправят добре.
Можем да приказваме още доста и да дадем още доста образци – като земеделието, където„ чорбаджията-изедник “ рентиер-земеделец по време на акция работи по над 16 часа и самичък сменя няколко машини всеки ден, с цел да компенсира неналичието на наемни работници; както и в морския туризъм, където избавител не може да се откри за под 2000 лева на месец; като графичния дизайн и оформяне, където родните експерти обработват поръчки от целия свят и локалните поръчки остават „ на изсъхнало “; като неналичието на лекари в обособени специалности, тъй като нашите кардиолози, хирурзи, ортопеди и анестезиолози бягат в Германия.
Българската стопанска система може още, само че й трябват хора
Крайно време е да се извиним с болшевишката визия за българската стопанска система и българския бизнесмен като чорбаджия-изедник и да осъзнаем, че през миналите 28 години в България се образува една общественост от локален и задграничен междинен и наедрял бизнес (да не се бърка с олигархичния), които работиха на конкурентен принцип, и през днешния ден се разраснаха до устойчиво и прогресивно работещи предприятия, усвоявайки съвсем целия свободен човешки запас в нашата страна. Наивно е да имаме вяра на синдикати и социалисти, че с магическо повдигане на заплатите работещите строителни служащи в Испания ще се върнат в България и щом стъпят на родна земя, ще се трансфорат в програмисти. Ако размерът на заплатите беше някаква панацея за пазара на труда, за какво швейцарските банки не могат да попълнят всичките си свободни работни места с швейцарци, а всеки трети чиновник в тях е чужденец? Защо в Полша внесоха 1 милион украинци, а в Германия над 17% от работещите са родени отвън Европейски Съюз?
Истината е, че в множеството развити стопански региони, България работи на цялостна претовареност и неналичието на фрагменти е причина за неналичието на вложения – за какво някой шеф да влага в нов цех за авточасти, откакто няма нито един машинен инженер, който да назначи?
Всичко това постанова незабавното привличане на хиляди наши сънародници от Украйна, Молдова и трети страни за спасяването на стопанската система и поддържането на положителните стопански индикатори, които са в основата на напредъка (в това число на заплатите и пенсиите). Другото е просто противодържавна активност. И в случай че за опозицията е разбираемо, то за синдикатите е първосигнално и безпричинно.
А на въпроса дали България да либерализира трудовия си пазар за задгранични служащи, отговорът можем да намерим в отсрещния ресторант – където надписът „ търсим готвач и сервитьори “ стои към този момент втори месец.
*Боян Николаев е консултант на вицепремиера по икономическа и демографска политика. Завършил e бизнес администрация в City University of Seattle и понастоящем e докторант в Нов български университет.
През последните дни представители на синдикати, работодатели, ръководещи и съпротива влязоха в спор за пазара на труда в България. Поводът са оферти към законопроекта за трудова подвижност, направени през последните 5 месеца от специфична работна група към кабинета на Валери Симеонов и импортиран от групите на „ Обединени патриоти “ и ГЕРБ. Предложенията улесняват достъпа на експерти от трети страни (извън Европейския съюз) до българския пазар на труда, в това число и синя карта.
Синдикатите и опозицията от Българска социалистическа партия настояват, че либерализирането на трудовия пазар е ненужно, защото можело посредством внезапно повдигане на заплатите безработни и работещи в чужбина българи да стартират работа в задъхващите се за фрагменти браншове като осведомителни технологии, туризъм и автомобилостроене.
Срещу тях работодатели и ръководещото болшинство застават с причините, че стопански дейните региони в България към този момент са покрай цялостна претовареност, а запасите за работна ръка в доста браншове са съвсем изчерпани.
Изходът – в Републиката на Платон
Изходът от този спор е доста елементарен и може да бъде открит в популярната книга на Платон – „ Републиката “, написана преди 2500 години. В нея Сократ разисква с разнообразни жители на Атина естеството на града-държава и по какъв начин той да действа по най-справедлив и ефикасен метод. В глава втора, Сократ декларира: „ Никой от нас не се ражда изцяло идентичен с другия, ами имаме друга природа и един става за една работа, различен за друга “. Ето за какво, гръцкият влъхва предлага всеки човек да работи единствено това, в което е най-хубав и най-талантлив.
Мислите на Сократ са съвършения отговор на въпросите и терзанията, повдигани от синдикатите и опозицията по отношение на либерализирането на българския пазар на труда и улеснението на достъпа на задгранични служащи до него. От тях излиза наяве, че търсещите си работа български психолози няма да станат IT инженери, каквито се търсят къде ли не у нас. Търсещите си работа български адвокати няма да станат готвачи; безработните финансисти и банкери няма да станат машинни инженери, нито ще заемат местата на хилядата изчезнали овчари.
Това е по този начин, тъй като всеки човек има неповторими гении, благоприятни условия, желания и стремежи. И е обидно освен за стопанската система като просвета, само че и за самите хора да бъдат обсъждани като френски ключове, които биха паснали на всяка гайка – каквото оферират съпротива и синдикати.
Работа има, служащи няма
Например, IT секторът предлага над 3 пъти по-висока работна заплата от междинното за страната. Лидери в бранша като някогашната „ Телерик “ и българският гейминг колос „ Imperia “ сътвориха частни учебни заведения за програмиране, където за своя лична сметка образоват хора от нулата. Но уви, хора за работа няма освен в София. В този най-модерен бизнес българските компании към този момент отхвърлят крупни поръчки, заради липса на фрагменти, от което губят както те, по този начин и българската стопанска система.
Много хора не знаят, само че ситуацията с готвачите е още по-тежко. Макар оплюването на родния туризъм и ресторантьорство да се трансформира в извратено наслаждение в обществените мрежи, действителността е, че множеството български заведения за хранене оферират качество на храната, продуктите и даже обслужване, което можем да забележим на малко места в Европа. В България няма да видите гръцкия сервитьор, който написа сметката на бележник и не е виждал касов бон в живота си (дежа вю от социализма). Няма я и суринамката с окапана блуза, подпираща разтърсената маса с капачки в центъра на Амстердам. Няма ги и наблъсканите с хора британски пъбове, където настаняват 8-членна компания на маса с размер на тава за печка „ Раховец “. Няма да се мъчите да говорите на италиански, единствено тъй като келнерът в Рим отхвърля да си поддържа връзка с вас на британски. По улеснение, комфорт и съответствие цена/качество българските заведения за хранене са може би най-хубавите в Европа. И тук стигаме до същия проблем – готвачите у нас свършиха. В София занаятчия готвач получава над 5000 лева чисто, а в курортите и регионалните градове – над 2000 лева Но даже при тези високи за страната заплати, фрагменти няма.
Защо от ден на ден вложители в автомобилостроенето търсят имоти в Северна България, покрай река Дунав за създаване на новите си фабрики? Не единствено поради евтиния воден превоз, само че и поради опцията да попълнят неналичието на работна ръка от Румъния и Сърбия! Защото и хора с благоприятни условия, познания и гений за машинни инженери към този момент няма в София, Пловдив и Стара Загора. Холдинг „ Загора “ търси 2000 инженери и техници и отхвърля поръчки за чужбина. Потенциалът на циганския етнос в тази част от страната е съвсем привършен. Например, над половината от работещите за колоса в автомобилостроенето „ Уилям Хюс “ в Пловдив са с ромски генезис. И се оправят добре.
Можем да приказваме още доста и да дадем още доста образци – като земеделието, където„ чорбаджията-изедник “ рентиер-земеделец по време на акция работи по над 16 часа и самичък сменя няколко машини всеки ден, с цел да компенсира неналичието на наемни работници; както и в морския туризъм, където избавител не може да се откри за под 2000 лева на месец; като графичния дизайн и оформяне, където родните експерти обработват поръчки от целия свят и локалните поръчки остават „ на изсъхнало “; като неналичието на лекари в обособени специалности, тъй като нашите кардиолози, хирурзи, ортопеди и анестезиолози бягат в Германия.
Българската стопанска система може още, само че й трябват хора
Крайно време е да се извиним с болшевишката визия за българската стопанска система и българския бизнесмен като чорбаджия-изедник и да осъзнаем, че през миналите 28 години в България се образува една общественост от локален и задграничен междинен и наедрял бизнес (да не се бърка с олигархичния), които работиха на конкурентен принцип, и през днешния ден се разраснаха до устойчиво и прогресивно работещи предприятия, усвоявайки съвсем целия свободен човешки запас в нашата страна. Наивно е да имаме вяра на синдикати и социалисти, че с магическо повдигане на заплатите работещите строителни служащи в Испания ще се върнат в България и щом стъпят на родна земя, ще се трансфорат в програмисти. Ако размерът на заплатите беше някаква панацея за пазара на труда, за какво швейцарските банки не могат да попълнят всичките си свободни работни места с швейцарци, а всеки трети чиновник в тях е чужденец? Защо в Полша внесоха 1 милион украинци, а в Германия над 17% от работещите са родени отвън Европейски Съюз?
Истината е, че в множеството развити стопански региони, България работи на цялостна претовареност и неналичието на фрагменти е причина за неналичието на вложения – за какво някой шеф да влага в нов цех за авточасти, откакто няма нито един машинен инженер, който да назначи?
Всичко това постанова незабавното привличане на хиляди наши сънародници от Украйна, Молдова и трети страни за спасяването на стопанската система и поддържането на положителните стопански индикатори, които са в основата на напредъка (в това число на заплатите и пенсиите). Другото е просто противодържавна активност. И в случай че за опозицията е разбираемо, то за синдикатите е първосигнално и безпричинно.
А на въпроса дали България да либерализира трудовия си пазар за задгранични служащи, отговорът можем да намерим в отсрещния ресторант – където надписът „ търсим готвач и сервитьори “ стои към този момент втори месец.
*Боян Николаев е консултант на вицепремиера по икономическа и демографска политика. Завършил e бизнес администрация в City University of Seattle и понастоящем e докторант в Нов български университет.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ